Путин може да загуби войната. Как би изглеждало това за Русия, Украйна и света?
Джон Маклафлин*,
През октомври 1989 година бях в тогавашна Западна Германия. Беше един месец преди разрушаването на Берлинската стена – замайващ миг, който за малко време щеше да докара до рухването на комунистическа Източна Германия и обединяването на немската страна по-малко от година по-късно. Погледнато в ретроспекция, полемиките, които организирах в Западна Германия през есента, бяха съвсем толкоз забележителни, колкото и последвалите събития, които трансформираха света; всеки немски водач, с който се срещнах тогава – до един – настояваше, че Германия няма и не може да се сплоти през техния живот.
Бях там дружно с тогавашния шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Уебстър, който се срещна с висши разследващи и държавни чиновници, с цел да разбере по-добре измененията, обхванали руските сателитни страни в Източна Европа. Тези хора просто не можеха да си показват обединена немска страна и ефикасен завършек на Студената война, нито пък можеха да си показват пътя, който би могъл да ги води до такава степен. Няма значение, че анализаторите на Централно разузнавателно управление на САЩ ми споделяха, че " немският въпрос " – израз, който допуска обединяване – още веднъж е на дневен ред.
Разказвам тази история, с цел да подчертая две неща. Първо, както е споделил физикът Нилс Бор, " прогнозирането е мъчно – изключително за бъдещето ". Второ, считам, че сме стигнали до миг в украинската война, който има доста общо с 1989 година в Западна Германия, защото това е време, в което всички ние мъчно можем да си представим бъдещето сигурно, а някои от нас може би гледат напред с прекомерно огромна сигурност, тъкмо както тези немски чиновници през 1989 година В резултат на това доста от нас могат да погледнат обратно и да се чудят по какъв начин са пропуснали това, което е предстояло.
Подобно мислене за бъдещето може да се окаже изключително мъчно за самите руснаци. Усетих това по време на неотдавнашни неофициални срещи с доста добре осведомени руснаци с интернационално мислене, хора, които изрично се опълчват на войната ( " импровизирано " значи, че мога да разисквам какво са споделили, само че не и кой го е казал). Това са изтъкнати политически анализатори, които напуснаха Русия, когато президентът Владимир Путин стартира войната. Макар да схващат изцяло, че войната в Украйна се развива доста зле за страната им и че Русия в действителност може да загуби, те не могат да си обяснят по какъв начин би изглеждало това и до каква степен би довело.
По-специално, концепцията, че режимът на Путин може да рухне, е съвсем немислима за тях. Путин и неговата система са толкоз надълбоко вкоренени в опита им за Русия, че даже и най-прозорливите руснаци, с които съм разговарял, имат вяра, че даже в случай че Русия загуби (не мога да кажа дали считат, че успеха към момента е възможна), Путин ще се задържи на власт в някакво отслабено положение.
Може би са прави. Но все по-често тези догатки наподобяват толкоз неуверени, колкото догатките на тези западногермански представители преди повече от три десетилетия. Ние – и те – не трябва да се изненадваме от украинска победа, а в случай че това се случи, не трябва да се учудваме, че ще забележим някои изненадващи промени в самия Кремъл. През април, когато войната към момента беше в разгара си, написах за Grid, че откакто следя Путин от близко в продължение на 20 години, " за първи път се колебая в способността му да оцелее политически ".
Поддържам тези думи и в този момент, изключително като се има поради това, което видяхме от този момент: Катастрофалните провали на Русия на бойното поле, стесняването на дипломатическите изходи на Путин с фиктивното анексиране на територии в Източна и Южна Украйна, зараждащата се съпротива в Русия, новите запаси, изразявани от задграничните съдружници на Путин, отчаянието, демонстрирано от извънредно непопулярната му " частична готовност ", и тълпата, която мобилизацията въодушеви.
Експлозията на моста в Керченския пролив този уикенд е както алегоричен, по този начин и стратегически удар за Путин и неговата война. Символичен, тъй като мостът – който свързва следения от руснаците Кримски полуостров с Русия – е горделивост за съветския водач. Той участва на откриването му през 2018 година Стратегически призрачен сън, тъй като мостът е сериозен маршрут за доставяне на руснаците в Крим. Това е единствено последното от поредност събития, които повдигат въпроси за това по какъв начин може да наподобява едно съветско проваляне – и по-късно какво ще значи то за района и света. Това са въпроси, които са толкоз дълбоки, колкото и тези, с които светът се сблъска при рухването на Берлинската стена. Може би и по-тежки.
Може ли Русия да загуби?
Няма подозрение: В момента украинците имат преимущество на бойното поле. Силите им напредват на два фронта, като завземат или заплашват територии, за които единствено преди 10 дни Путин разгласи, че ще бъдат съветска територия " вечно ". Потокът от оръжия на Съединени американски щати и НАТО продължава. Съобщения за безпорядък и даже яд в съветската войска идват съвсем всекидневно. Вярвам, че все по-вероятно е Русия да претърпи някакво проваляне. Основавам се на всичко, което виждаме в този момент, както и на личния си и непознатия опит във войната.
Във военно отношение руснаците се провалиха в тактиката си на равнище боен спектакъл – нереалистични оценки на нужните сили, липса на старши командири, които да имат право да вземат решения на фронта, и жестоко подценяване на реакциите на Украйна и НАТО. Руснаците се провалиха и на логистичния фронт – тук ще се възползвам от мнението на учения от университета " Сейнт Андрюс " Филип О’Брайън, който е изучавал логистиката през Втората международна война по-обстойно от всеки различен, който познавам. Той счита, че Русия няма да успее да образова съответно новите си необучени (а може би и нежелаещи) новобранци, нито да ги екипира вярно в точния момент, с цел да промени динамичността на бойното поле.
Има и по-неуловим индикатор: волята за борба. Моето лично схващане за това идва от директното присъединяване в една война (Виетнам) и непрякото присъединяване в две други (Афганистан и Ирак). В последна сметка всяка война става доста персонална и триумфът ѝ зависи значително от това дали обособените бойци са подготвени да рискуват живота си, с цел да победят съперника.
Армията доближава до тази подготвеност посредством някаква композиция от мощна идентификация с идеята, държавно управление, което провокира почитание, и убеждението, че човек би трябвало да унищожи съперника, с цел да избави себе си и другарите си. Вече е ясно, че на всички тези фронтове украинците имат голямо преимущество. Така че украинската победа над прехвалената съветска войска е все по-възможна.
Как може да наподобява провалянето?
Как да определим успеха за Украйна? Или, въпреки това, по какъв начин би изглеждало провалянето за Русия? До известна степен единствено самият Путин може да отговори на този въпрос – като се има поради, че той неведнъж промени задачите на войната и описа си, откогато първите войски навлязоха. Но аз мисля, че той би приел като проваляне, в случай че силите му бъдат изтласкани назад в дребните региони на Донецк и Луганск, където съветските подставени лица държаха властта, когато стартира нашествието на Путин на 24 февруари.
Въпреки това, както вървят нещата, " провалянето " може да наподобява по-лошо от съветска гледна точка; Украйна може да продължи да натиска и да изгони съветските сили от териториите, които Путин държеше преди войната. Може би е по-трудно да си представим украинско възвръщане на Крим, който Путин завзе през 2014 година, само че даже и това към този момент не е изключено.
За Путин ще бъде мъчно да трансформира който и да е от тези резултати в " изпълнена задача " ; както писа The Grid, някои от най-верните му пропагандисти, подкрепящи войната, започнаха да слагат под въпрос резултатите на Русия и желаеха да бъдат завзети още територии, без значение от цената за съветските бойци. За доста гласовити и авторитетни руснаци всеки от горепосочените сюжети би се възприел като недопустимо оскърбление.
Няколко анализатори настояват, че Русия към момента разполага с голяма войска, която към момента не е заела и която превъзхожда украинския капацитет. Но къде е тя? Дали Путин резервира тази карта за по-голяма борба с НАТО – макар че назовава борбата с Квив " екзистенциална "? И в случай че в действителност има тази военна мощ, за какво би трябвало да активизира 300 000 необучени и нежелаещи да продължат борбата в Украйна руснаци? Нещо не се връзва.
Ядрените страхове
Ако руснаците изгубят или наподобяват на ръба на загубата, тогава какво? Путин нееднократно е посочвал нуклеарния си боеприпас и е твърдял, че евентуалната му приложимост не е " блъф ". Дали ще стигне толкоз надалеч, е просто незнайно, може би даже за самия Путин. Руската теория позволява потреблението на тактически нуклеарни оръжия при положение, че стандартните сили са претрупани, само че това в никакъв случай не е било тествано на бойното поле. Белият дом и Пентагонът сигурно са разработвали сходни сюжети и евентуални реакции; без подозрение това са правили и техните европейски сътрудници. Може би най-хубавият късмет, който някой може да даде във връзка с нуклеарния удар на Путин, е, че възможностите не са нулеви; Западът би бил малоумен да го изключи.
Ако Путин в действителност прибегне до нуклеарни оръжия, какво ще създадат Съединени американски щати и техните съдружници? Не разполагам с " вътрешна " информация, само че допускам, че отговорът ще зависи от фактори като това къде ще нанесе удара Путин и с какъв тип и мощ на оръжието (наземна офанзива или експлозия във въздуха, например). Няма да липсват евентуални цели за ответни удари – както оферират някои пенсионирани американски военни – от хранилища за доставки до бази в Черно море и доста други. На Съединени американски щати, които разполагат с впечатляващи стандартни благоприятни условия, няма да се постанова да " употребяват нуклеарни оръжия ", с цел да изразят мнението си по унищожителен метод. Така че, въпреки да не знам какъв е проектът на Съединени американски щати за деяние в изключителни обстановки, съм уверен, че подобен има.
Какво би трябвало да създадат Съединени американски щати при този призрачен сюжет? Моят личен съвет – ако Путин разположи малко тактическо нуклеарно оръжие: Не прибързвайте. Осъдете акта по най-сериозен метод, само че задръжте всевъзможни ответни дейности задоволително дълго, с цел да може светът и неговите съветски сътрудници да възприемат това, което е направил.
От една страна, една съветска нуклеарна офанзива би изправила Китай и другите поддръжници на Путин – всички, които са срещу всякаква " първа приложимост " на нуклеарни оръжия – пред акт, който те съвсем несъмнено ще осъдят и евентуално напряко ще жигосат. Възмездието на Съединени американски щати в последна сметка може да се окаже належащо, само че незабавният отговор би повдигнал невиждани въпроси за нуклеарна ескалация. Вероятно той ще бъде килнат и от Путин и някои от неговите задгранични поддръжници, които настояват, че той е бил тласнат към война от политиката на Съединени американски щати и НАТО.
Падането на Путин?
Вече не е немислимо, че Путин ще загуби властта си при положение на пагубен излаз в Украйна – раздробяване на съветската войска или изгонването ѝ от страната. Точно по какъв начин ще се развие това не е ясно, което оказва помощ да се изясни за какво даже и тези изтънчени руснаци, с които приказвах, намират сюжетите за толкоз сложни за схващане.
Съгласно последния кръг конституционни промени, признати от самия Путин, ако настоящ президент напусне поста си, министър-председателят (понастоящем незнаен някогашен данъчен чиновник, определен от Путин) ще стане президент за 90 дни или до провеждането на нови избори. Разбира се, казусът с този спретнат сюжет е, че никой не вижда Путин да го допусне.
Но в случай че Русия претърпи проваляне в Украйна, съветският хайлайф и всички тези ултранационалисти, които преобладават в медиите, ще би трябвало да се замислят за един свят, в който Русия и доста от нейните водачи остават под западните наказания, отпред на който стои слаб и световно изолиран водач, а Русия има дребна тежест на международната сцена. Биха ли приели това? Способността им за угодничество е съвсем безгранична, само че към този момент се изчерпва; в последно време ефирът се извърши с апели за по-компетентна и брутална акция, а обществени рецензии към мобилизацията се чуват из цялата обширна територия на Руската федерация.
Една от опциите е, че с продължаването на неприятните вести съветските военни и ръководители на службите за сигурност могат да работят като самобитно неофициално " политбюро " и да осведомят Путин, че към този момент не могат да го поддържат и че е време той да се отдръпна на вилата си с непокътната чест. Това може да се окаже и пожелателно мислене. Възможни са и други резултати – в това число срив на публичния ред – само че при мощно централизираната система на Русия и службите за сигурност, които до момента са подготвени да потушават брутално всички форми на митинг, този сюжет е още по-трудно да си представим.
И най-после, някои руснаци, които се пробват да си показват последствията от загубата на Русия, обрисуват още един сюжет, който може да се опише като постепенно угасване на съветския водач. Отслабналият Путин ще се задържи на власт, доста повече руснаци ще изоставен страната и за известно време Русия ще съществува просто като обезверена и слаба страна. Именно това е повода за монументалната неточност на Путин в една страна, която, без значение от минусите си, не е лишена от горди обичаи и надарени жители, и която през първите години на властта си беше извоювала доста въздействие и почитание в света.
От Първата международна война насам Русия най-малко три пъти се е намирала на сериозен, даже екзистенциален кръстопът – по време на революцията от 1917 година, когато се сблъсква с немското нахлуване на нейна територия, почнало през 1941 година, и след разпадането на Съветския съюз през 1991 година Това бяха големи и доста разнообразни провокации, а Русия в някои връзки към момента си проправя път през последствията от всички тези разтърсвания. С нахлуването си в Украйна и с безумието на многочислените си стъпки по-късно Путин наподобява насочва страната към различен кръстопът. Изходът наподобява също толкоз нерешителен и евентуално дестабилизиращ, колкото и тези предходни катаклизми.
Превод е-вестник
*Джон Маклафлин (1942) е някогашен изпълняващ длъжността шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ и бележит специалист в Школата за висши интернационалните проучвания " Джон Хопкинс ".
През октомври 1989 година бях в тогавашна Западна Германия. Беше един месец преди разрушаването на Берлинската стена – замайващ миг, който за малко време щеше да докара до рухването на комунистическа Източна Германия и обединяването на немската страна по-малко от година по-късно. Погледнато в ретроспекция, полемиките, които организирах в Западна Германия през есента, бяха съвсем толкоз забележителни, колкото и последвалите събития, които трансформираха света; всеки немски водач, с който се срещнах тогава – до един – настояваше, че Германия няма и не може да се сплоти през техния живот.
Бях там дружно с тогавашния шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Уебстър, който се срещна с висши разследващи и държавни чиновници, с цел да разбере по-добре измененията, обхванали руските сателитни страни в Източна Европа. Тези хора просто не можеха да си показват обединена немска страна и ефикасен завършек на Студената война, нито пък можеха да си показват пътя, който би могъл да ги води до такава степен. Няма значение, че анализаторите на Централно разузнавателно управление на САЩ ми споделяха, че " немският въпрос " – израз, който допуска обединяване – още веднъж е на дневен ред.
Разказвам тази история, с цел да подчертая две неща. Първо, както е споделил физикът Нилс Бор, " прогнозирането е мъчно – изключително за бъдещето ". Второ, считам, че сме стигнали до миг в украинската война, който има доста общо с 1989 година в Западна Германия, защото това е време, в което всички ние мъчно можем да си представим бъдещето сигурно, а някои от нас може би гледат напред с прекомерно огромна сигурност, тъкмо както тези немски чиновници през 1989 година В резултат на това доста от нас могат да погледнат обратно и да се чудят по какъв начин са пропуснали това, което е предстояло.
Подобно мислене за бъдещето може да се окаже изключително мъчно за самите руснаци. Усетих това по време на неотдавнашни неофициални срещи с доста добре осведомени руснаци с интернационално мислене, хора, които изрично се опълчват на войната ( " импровизирано " значи, че мога да разисквам какво са споделили, само че не и кой го е казал). Това са изтъкнати политически анализатори, които напуснаха Русия, когато президентът Владимир Путин стартира войната. Макар да схващат изцяло, че войната в Украйна се развива доста зле за страната им и че Русия в действителност може да загуби, те не могат да си обяснят по какъв начин би изглеждало това и до каква степен би довело.
По-специално, концепцията, че режимът на Путин може да рухне, е съвсем немислима за тях. Путин и неговата система са толкоз надълбоко вкоренени в опита им за Русия, че даже и най-прозорливите руснаци, с които съм разговарял, имат вяра, че даже в случай че Русия загуби (не мога да кажа дали считат, че успеха към момента е възможна), Путин ще се задържи на власт в някакво отслабено положение.
Може би са прави. Но все по-често тези догатки наподобяват толкоз неуверени, колкото догатките на тези западногермански представители преди повече от три десетилетия. Ние – и те – не трябва да се изненадваме от украинска победа, а в случай че това се случи, не трябва да се учудваме, че ще забележим някои изненадващи промени в самия Кремъл. През април, когато войната към момента беше в разгара си, написах за Grid, че откакто следя Путин от близко в продължение на 20 години, " за първи път се колебая в способността му да оцелее политически ".
Поддържам тези думи и в този момент, изключително като се има поради това, което видяхме от този момент: Катастрофалните провали на Русия на бойното поле, стесняването на дипломатическите изходи на Путин с фиктивното анексиране на територии в Източна и Южна Украйна, зараждащата се съпротива в Русия, новите запаси, изразявани от задграничните съдружници на Путин, отчаянието, демонстрирано от извънредно непопулярната му " частична готовност ", и тълпата, която мобилизацията въодушеви.
Експлозията на моста в Керченския пролив този уикенд е както алегоричен, по този начин и стратегически удар за Путин и неговата война. Символичен, тъй като мостът – който свързва следения от руснаците Кримски полуостров с Русия – е горделивост за съветския водач. Той участва на откриването му през 2018 година Стратегически призрачен сън, тъй като мостът е сериозен маршрут за доставяне на руснаците в Крим. Това е единствено последното от поредност събития, които повдигат въпроси за това по какъв начин може да наподобява едно съветско проваляне – и по-късно какво ще значи то за района и света. Това са въпроси, които са толкоз дълбоки, колкото и тези, с които светът се сблъска при рухването на Берлинската стена. Може би и по-тежки.
Може ли Русия да загуби?
Няма подозрение: В момента украинците имат преимущество на бойното поле. Силите им напредват на два фронта, като завземат или заплашват територии, за които единствено преди 10 дни Путин разгласи, че ще бъдат съветска територия " вечно ". Потокът от оръжия на Съединени американски щати и НАТО продължава. Съобщения за безпорядък и даже яд в съветската войска идват съвсем всекидневно. Вярвам, че все по-вероятно е Русия да претърпи някакво проваляне. Основавам се на всичко, което виждаме в този момент, както и на личния си и непознатия опит във войната.
Във военно отношение руснаците се провалиха в тактиката си на равнище боен спектакъл – нереалистични оценки на нужните сили, липса на старши командири, които да имат право да вземат решения на фронта, и жестоко подценяване на реакциите на Украйна и НАТО. Руснаците се провалиха и на логистичния фронт – тук ще се възползвам от мнението на учения от университета " Сейнт Андрюс " Филип О’Брайън, който е изучавал логистиката през Втората международна война по-обстойно от всеки различен, който познавам. Той счита, че Русия няма да успее да образова съответно новите си необучени (а може би и нежелаещи) новобранци, нито да ги екипира вярно в точния момент, с цел да промени динамичността на бойното поле.
Има и по-неуловим индикатор: волята за борба. Моето лично схващане за това идва от директното присъединяване в една война (Виетнам) и непрякото присъединяване в две други (Афганистан и Ирак). В последна сметка всяка война става доста персонална и триумфът ѝ зависи значително от това дали обособените бойци са подготвени да рискуват живота си, с цел да победят съперника.
Армията доближава до тази подготвеност посредством някаква композиция от мощна идентификация с идеята, държавно управление, което провокира почитание, и убеждението, че човек би трябвало да унищожи съперника, с цел да избави себе си и другарите си. Вече е ясно, че на всички тези фронтове украинците имат голямо преимущество. Така че украинската победа над прехвалената съветска войска е все по-възможна.
Как може да наподобява провалянето?
Как да определим успеха за Украйна? Или, въпреки това, по какъв начин би изглеждало провалянето за Русия? До известна степен единствено самият Путин може да отговори на този въпрос – като се има поради, че той неведнъж промени задачите на войната и описа си, откогато първите войски навлязоха. Но аз мисля, че той би приел като проваляне, в случай че силите му бъдат изтласкани назад в дребните региони на Донецк и Луганск, където съветските подставени лица държаха властта, когато стартира нашествието на Путин на 24 февруари.
Въпреки това, както вървят нещата, " провалянето " може да наподобява по-лошо от съветска гледна точка; Украйна може да продължи да натиска и да изгони съветските сили от териториите, които Путин държеше преди войната. Може би е по-трудно да си представим украинско възвръщане на Крим, който Путин завзе през 2014 година, само че даже и това към този момент не е изключено.
За Путин ще бъде мъчно да трансформира който и да е от тези резултати в " изпълнена задача " ; както писа The Grid, някои от най-верните му пропагандисти, подкрепящи войната, започнаха да слагат под въпрос резултатите на Русия и желаеха да бъдат завзети още територии, без значение от цената за съветските бойци. За доста гласовити и авторитетни руснаци всеки от горепосочените сюжети би се възприел като недопустимо оскърбление.
Няколко анализатори настояват, че Русия към момента разполага с голяма войска, която към момента не е заела и която превъзхожда украинския капацитет. Но къде е тя? Дали Путин резервира тази карта за по-голяма борба с НАТО – макар че назовава борбата с Квив " екзистенциална "? И в случай че в действителност има тази военна мощ, за какво би трябвало да активизира 300 000 необучени и нежелаещи да продължат борбата в Украйна руснаци? Нещо не се връзва.
Ядрените страхове
Ако руснаците изгубят или наподобяват на ръба на загубата, тогава какво? Путин нееднократно е посочвал нуклеарния си боеприпас и е твърдял, че евентуалната му приложимост не е " блъф ". Дали ще стигне толкоз надалеч, е просто незнайно, може би даже за самия Путин. Руската теория позволява потреблението на тактически нуклеарни оръжия при положение, че стандартните сили са претрупани, само че това в никакъв случай не е било тествано на бойното поле. Белият дом и Пентагонът сигурно са разработвали сходни сюжети и евентуални реакции; без подозрение това са правили и техните европейски сътрудници. Може би най-хубавият късмет, който някой може да даде във връзка с нуклеарния удар на Путин, е, че възможностите не са нулеви; Западът би бил малоумен да го изключи.
Ако Путин в действителност прибегне до нуклеарни оръжия, какво ще създадат Съединени американски щати и техните съдружници? Не разполагам с " вътрешна " информация, само че допускам, че отговорът ще зависи от фактори като това къде ще нанесе удара Путин и с какъв тип и мощ на оръжието (наземна офанзива или експлозия във въздуха, например). Няма да липсват евентуални цели за ответни удари – както оферират някои пенсионирани американски военни – от хранилища за доставки до бази в Черно море и доста други. На Съединени американски щати, които разполагат с впечатляващи стандартни благоприятни условия, няма да се постанова да " употребяват нуклеарни оръжия ", с цел да изразят мнението си по унищожителен метод. Така че, въпреки да не знам какъв е проектът на Съединени американски щати за деяние в изключителни обстановки, съм уверен, че подобен има.
Какво би трябвало да създадат Съединени американски щати при този призрачен сюжет? Моят личен съвет – ако Путин разположи малко тактическо нуклеарно оръжие: Не прибързвайте. Осъдете акта по най-сериозен метод, само че задръжте всевъзможни ответни дейности задоволително дълго, с цел да може светът и неговите съветски сътрудници да възприемат това, което е направил.
От една страна, една съветска нуклеарна офанзива би изправила Китай и другите поддръжници на Путин – всички, които са срещу всякаква " първа приложимост " на нуклеарни оръжия – пред акт, който те съвсем несъмнено ще осъдят и евентуално напряко ще жигосат. Възмездието на Съединени американски щати в последна сметка може да се окаже належащо, само че незабавният отговор би повдигнал невиждани въпроси за нуклеарна ескалация. Вероятно той ще бъде килнат и от Путин и някои от неговите задгранични поддръжници, които настояват, че той е бил тласнат към война от политиката на Съединени американски щати и НАТО.
Падането на Путин?
Вече не е немислимо, че Путин ще загуби властта си при положение на пагубен излаз в Украйна – раздробяване на съветската войска или изгонването ѝ от страната. Точно по какъв начин ще се развие това не е ясно, което оказва помощ да се изясни за какво даже и тези изтънчени руснаци, с които приказвах, намират сюжетите за толкоз сложни за схващане.
Съгласно последния кръг конституционни промени, признати от самия Путин, ако настоящ президент напусне поста си, министър-председателят (понастоящем незнаен някогашен данъчен чиновник, определен от Путин) ще стане президент за 90 дни или до провеждането на нови избори. Разбира се, казусът с този спретнат сюжет е, че никой не вижда Путин да го допусне.
Но в случай че Русия претърпи проваляне в Украйна, съветският хайлайф и всички тези ултранационалисти, които преобладават в медиите, ще би трябвало да се замислят за един свят, в който Русия и доста от нейните водачи остават под западните наказания, отпред на който стои слаб и световно изолиран водач, а Русия има дребна тежест на международната сцена. Биха ли приели това? Способността им за угодничество е съвсем безгранична, само че към този момент се изчерпва; в последно време ефирът се извърши с апели за по-компетентна и брутална акция, а обществени рецензии към мобилизацията се чуват из цялата обширна територия на Руската федерация.
Една от опциите е, че с продължаването на неприятните вести съветските военни и ръководители на службите за сигурност могат да работят като самобитно неофициално " политбюро " и да осведомят Путин, че към този момент не могат да го поддържат и че е време той да се отдръпна на вилата си с непокътната чест. Това може да се окаже и пожелателно мислене. Възможни са и други резултати – в това число срив на публичния ред – само че при мощно централизираната система на Русия и службите за сигурност, които до момента са подготвени да потушават брутално всички форми на митинг, този сюжет е още по-трудно да си представим.
И най-после, някои руснаци, които се пробват да си показват последствията от загубата на Русия, обрисуват още един сюжет, който може да се опише като постепенно угасване на съветския водач. Отслабналият Путин ще се задържи на власт, доста повече руснаци ще изоставен страната и за известно време Русия ще съществува просто като обезверена и слаба страна. Именно това е повода за монументалната неточност на Путин в една страна, която, без значение от минусите си, не е лишена от горди обичаи и надарени жители, и която през първите години на властта си беше извоювала доста въздействие и почитание в света.
От Първата международна война насам Русия най-малко три пъти се е намирала на сериозен, даже екзистенциален кръстопът – по време на революцията от 1917 година, когато се сблъсква с немското нахлуване на нейна територия, почнало през 1941 година, и след разпадането на Съветския съюз през 1991 година Това бяха големи и доста разнообразни провокации, а Русия в някои връзки към момента си проправя път през последствията от всички тези разтърсвания. С нахлуването си в Украйна и с безумието на многочислените си стъпки по-късно Путин наподобява насочва страната към различен кръстопът. Изходът наподобява също толкоз нерешителен и евентуално дестабилизиращ, колкото и тези предходни катаклизми.
Превод е-вестник
*Джон Маклафлин (1942) е някогашен изпълняващ длъжността шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ и бележит специалист в Школата за висши интернационалните проучвания " Джон Хопкинс ".
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ